Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Калоян Дянков приключва междинното си обучение в Гимназия с преподаване на испански език „ Мигел де Сервантес “ в София през 2015 година Следва медицина в МУ – София, където се дипломира през 2021 година

През студентските си години още от II курс работи като болногледач, изначало в Спешно поделение, след това в Коронавирус отделението и Клиниката по кардиология на УМБАЛ „ Александровска “.

От 2021 година е специализант по кардиология в същата клиника. Интересите му са ориентирани към инвазивната кардиология, взе участие и в екипи от експерти, които организират клинични изпитвания на нови медикаменти.

Д-р Дянков, какво предопредели избора Ви да станете доктор? Изигра ли фамилната среда роля за него или нещо друго се оказа решаващо?

Изборът ми да стана доктор бе съдбоносен не толкоз от фамилната среда, защото в близкото ми обграждане няма доктор, колкото от средата, в която съм израсъл – имах заболели близки, които търсеха и се нуждаеха от помощ.

Винаги съм желал да мога да оказа помощ на човек в потребност, само че не постоянно съм знаел по какъв начин тъкмо да го направя. В такива моменти съм изпитвал ненапълно гняв, незадоволеност, мислел съм си, че е незаслужено да не може да им се помогне, от време на време тъй като е прекомерно късно. Така у мен се роди решението да последвам медицина, искаше ми се да имам знанията и опита да оказвам помощ. После това предпочитание ми сътвори мотивация да ходя напред и да се развъртвам.

Кои са най-ярките Ви мемоари от студентските години – тези моменти, в които за пръв път усетихте същински до момента с специалността и се докоснахте до дълбокия ѝ смисъл?

Човек до момента в който не се сблъска с действителността, няма по какъв начин да се допре до дълбокия смисъл на специалността на лекаря. Тя не е само доктрина и суха просвета, въпреки и да се опира в огромна степен на теоретични познания.

Както е споделил Айнщайн «На доктрина теорията и практиката би трябвало да са едно и също нещо, на практика- не са». Така стана и при мен. Онези първи моменти, в които усетих същинския пулс на специалността в студентските ми години, не бяха, когато залягах над учебника, а когато започнах работа в незабавно поделение и се допирах до действителните проблеми на пациентите, които от време на време бяха доста сложни.

Кои бяха най-хубавите Ви учители в медицината – в професионален и етичен проект?

Най-добрите учители в медицината се срещат в практиката и в живота. В момента упражнявам в Клиника по кардиология на Александровска болница и имам шанса да се занимавам и с една моя остаряла фантазия - инвазивната кардиология. Признателен съм на всички мои преподаватели, които са ме учили по време на следването, както и на сегашния шеф на клиниката - проф. Кирил Карамфилов, който постоянно абсолютно подава ръка на по-младите и им предава своите професионални познания и опит. Смятам, че етиката и моралът са надълбоко вкоренени във всеки, който е решил да поеме своя път в медицината.

Как решихте, че кардиологията е Вашата компетентност?

Пътят в кардиологията постоянно е бил разумната посока за мен. Направих избора си още като студент. Инвазивните процедури ми бяха изключително забавни, и до през днешния ден считам, че те са едно огромно предизвикателство за всеки, който е решил да става кардиолог. Пътят не е елементарен, само че когато човек го желае, би трябвало да гони задачата и фантазиите си до край.

Кои са най-големите провокации в развиването й като компетентност, съгласно Вас – необятното нахлуване на интервенционалното лекуване, актуалните по-щадящи кариохирургични подходи?

Интервенционалното лекуване в кардиологията, така наречените щадящи безкръвни процедури, за които пациентите знаят и търсят помощ, е не просто еволюционно развиване в медицината. То направи гражданска война през последния половин век. Тези способи напредват с големи темпове. Това лекуване може да помогне в най-тежките и сериозни моменти на пациента - когато получи миокарден инфаркт, белодробна емболия или друго кардиологично животозастрашаващо положение. Предизвикателството пред интервенционалния кардиолог през днешния ден е да успее да бъде в крайник с новостите, които безусловно се появяват всеки ден, както и да познава добре опциите на тези способи.

Мисля, че в нашата клиника поддържаме едно положително движение и работим на високо равнище, което е изцяло съпоставимо с равнището в европейската и международната инвазивна кардиология.

На какво Ви научи общуването с пациенти с тежки сърдечни болести?

Общуването с пациенти с тежка клиника и неприятна прогноза учи на повече съчувствие и старание в работата. Лекарят постоянно би трябвало да умее да реши по кое време намесата му може и да навреди и тази граница е най-тънка точно при тези пациенти. Преценката и чувството при общуването с тях е и урок по морал, в такива сложни моменти си даваме сметка за смисъла на главния принцип в медицината: „ Преди всичко не вреди “.

В какво намирате най-силната опора в сложни моменти в работата?

Разбира се, има безсънни нощи и сложни моменти в работното всекидневие. Лекарят - експерт не би трябвало да демонстрира уязвимост и изобщо да влага несъразмерна страст в работата, тъй като това може да навреди и на него, и на пациента. Най-близките хора, приятелите и фамилията ми са моята поддръжка и опора.

Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Работата ми е доста натоварена и динамична и съвсем не ми остава свободно време, само че когато имам този късмет, желая да обърна внимание на фамилията си. Така или другояче безчет часове не участвам у дома и съм дебитор на брачната половинка ми, а още повече и на новородения ни наследник. Желанието ми е да му осигуря умерено бъдеще, в което самичък да дефинира ориста си. Да му оказа помощ да избере правилата, от които да се управлява и да го предизвиквам да се оправя с компликациите с убеденост, даже когато е самичък.

Отскоро сте и млад татко, с какво Ви промени бащинството?

Няма да не помни момента, когато това се случи и прекатурна целия ми живот. По закон, несъмнено, бях дежурен нощна промяна, когато настъпи моментът, и до края на промяната към този момент бях станал татко. Усещането е зареждащо, то изпълва живота ми със смисъл и цели. Но, считам наивно е да се мисли, че единствено в това се крие смисълът. Всеки човек може да стане татко, значимото е какво образование ще даде той на детето си. Отдадеността и куража да отгледам дете, занапред ще ме оформя като татко. С една дума – смяната за мен е в новите отговорности, в новите цели в живота.

И на финала желая да Ви попитам кой е житейският принцип – огромната истина, която се стремите да отстоявате постоянно и при всички условия?

Голямата истина в кардиологията, която съм разкрил, е че сърцето би трябвало да се лекува не с друго, а със сърце. Стремежът ни би трябвало да е ориентиран в това да бъдем задоволително състрадателни към човешките ориси, да не „ пришпорваме “ прекомерно доста шанса и здравето на пациента. Друг аспект, по който мисля постоянно, е че човек би трябвало да се дистанцира от отрицателните хора, тъй като те са проблем за всяко едно решение, вместо да бъде противоположното – да търсят решение на казуса. Човек успее ли да запази себе си, ще има капацитета да помогне на стотици други хора.